ОБЛИЦОВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛИЦО̀ВАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от облицовам и от облицовам се. Между находките най-голямо внимание заслужава характерната за Преслав рисувана керамика, която е служела за облицоване на стените. Ст. Михайлов, БС, 67. Особен интерес представлява материалът за облицоване на външни стени, с който те ще се предпазват от атмосферните влияния. ВН, 1958, бр. 2051, 4.