ОБЛИЦО̀ВЧИК

ОБЛИЦО̀ВЧИК, мн. ‑ци, м. Работник, който прави облицовки. Бащата работи като облицовчик, а майката е фабрична работничка. П, 1971, бр. 10, 10. Кипна юнашката кръв на стария майстор.. И заработи къде какво му попадне — тук трябва мозайкаджия, там — облицовчик. РД, 1958, бр. 338, 3.

Списък на думите по буква