ОБЛИЦОВЪЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛИЦО̀ВЪЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Спец. 1. Който се използва, служи за облицовка. Белите варовици служат като облицовъчен строителен материал. Геогр. Х кл, 59. Облицовъчните тухли за сгради, които не се измазват, се правят от най-добрата глина. В. Брънеков и др., СД, 244. Най-голямо приложение пластмасите намират за производство на подови настилки,.., облицовъчни плоскости, мебели, стълбищни перила. Н. Гудев, ПН, 5. В недрата на страната има доста богати залежи на желязна руда. Открити са залежи на сребро и оловена руда, на скъпоценни и облицовъчни камъни. Л. Мелнишки, ПП, 131.

2. Който представлява облицовка. Облицовъчна настилка.

3. Който се отнася до облицовка, свързан е с облицовка. Облицовъчна работа. Облицовъчна бригада.