ОБЛИЧАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛЍЧАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обличам и от обличам се. Охрана и камери, коридори и стълби, помещения за събличане и помещения за обличане,.. и накрая влизаме в една зала, дето двайсетина жени работят с малки сита. Й. Радичков, НД, 98. Отде я взе тая пневмония? — Ами като лежа толкова дни, без да мръдна. И после тия събличания за преглед, обличания... Ст. Даскалов, ЕС, 302. — Кой ще ни даде средства за обличане и хранене на момчетата? Ив. Вазов, Съч. VI, 50. Разходите за поставянето на нова инсталация в жилището — за проводниците от рекордемана и вътре,.., за обличане на проводника с бергманови тръби и пр., трябва да бъдат понесени от собственика. ВН, 1961, бр. 3067, 2. Да ми повикаш, повикаш / две моми, две песнопойки, / два момка, два кавалджия; / момите, мамо, да пеят / на булка на обличане, / момците, мамо, да свирят, / на булка на извождане. Нар. пес., СбГЯ, 88. Обличане на мебели. Обличане на копчета. Обличане на зъби.

— Друга (остар. и диал.) форма: обла̀чане.