ОБЛОЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЛО̀ЖВАМ, ‑аш, несв.; обло̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Плътно покривам с нещо друго нещо (някаква повърхност, пространство). Плума обложи целия гръб на Бояна със синапова лапа, зави го добре и седна до него. К. Петканов, ДЧ, 225. ● Обр. Ако ги ударим с артилерията... искам да кажа, ако обложим бункерите и всички техни укрепени места с огън, ще можем ли след това да ги атакуваме. Ив. Мартинов, СНУ, 264.
2. Плътно покривам, застилам нещо. Тъмни пепеляви облаци обложваха небето. Й. Йовков, АМГ, 75. Появиха се сега по-ниски облаци, гъсто напластени и черни като пожарен дим и,.., в един само миг обложиха цялото небе. Й. Йовков, Ж 1945, 172. обложвам се, обложа се страд.
ОБЛО̀ЖВАМ СЕ несв.; обло̀жа се св., непрех. 1. Простирам се, разстилам се плътно по някаква повърхност. Облаците бяха се обложили по цялото небе и не обещаваха да спрат дъжда. ЖД, 1967, кн. 12, 1.
2. Плътно се покривам с нещо; облагам се2. Едно бяло облаче издебна жътварите, изскочи откъм Балкана и тръгна по небето. След него взеха да извират друго, трето и до вечерта цялото небе се обложи с тежки, черни облаци. Ил. Волен, БХ, 115-116. // За език, гърло, небце — плътно се покривам с налепи. Езикът ми се е обложил.