ОБЛОЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛО̀ЖЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от обложа и от обложа се като прил. Който е плътно покрит с нещо. // За език, гърло, небце — който е плътно покрит с налепи. Обложено гърло.