ОБЛОМКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛО̀МКА ж. Остар., сега поет. Отломка. Той [Хилгенберг] смятал, че .. материците са обломки от някога единната земна кора. К, 1970, кн. 4, 15. Страшна виелица.. подига грамадни вълни, които налитат върху брега и го покриват с обломки. С. Бобчев, ПОС (превод), 313. И пак ще се обърна просветлен / света да видя цял при ярък ден. / И нека съсипни се той окаже! / .. / Аз бих намерил и тогава даже / обломки, от които да създам / нов свят за двама ни, и свят и храм. П. К. Яворов, Съч. I, 134.

— От рус. обломок.