О̀БЛОСТ

О̀БЛОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. Остар. 1. Само ед. Качество на объл. Салчо не правеше усилие да дръпне погледа си от бялото коляно, все му се щеше да усети в дланта си топлата му облост. Б. Болгар, Б, 50. Тази дъска е едно просто колело или един обърч с изтъкмена облост. Лет., 1875, 81. Кога ся отдалечава [човек], изпръве загубва лицето на поляната, после полите на планините.. и най-после връха. Причина на това явление не може би друга, токо облостта на Земята. Ив. Богоров, КГ, 6.

2. Кълбо. Той лесно сглобил телескопа. Като съединил две облости стъклени чрез една трупка. П. Р. Славейков, СК, 63.

Списък на думите по буква