ОБЛЪЧВАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛЪЧВА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Спец. Съоръжение, което е мощен източник на йонизиращи лъчения и се използва в промишлеността за интензифициране на химически реакции, за стерилизация на медикаменти, превързочни материали или хранителни продукти и др. Облъчвателят представлява бетонен бункер, направен в една от стените на склада. ЗЗн, 1958, бр. 3830, 3.

2. Мед. Апарат за местно или общо облъчване с ултравиолетови, инфрачервени или рентгенови лъчи с лечебна или профилактична цел.