ОБЛЯ̀ГАНЕ

ОБЛЯ̀ГАНЕ1 ср. Отгл. същ. от облягам1 и от облягам се. Суфльорът с пъчене, с повдигане на пръсти, с артистично облягане на рояла довърши за трети път партията на Онегин. Л. Дилов, ПБД, 15-16. Поозърна се смаян, като изтръсваше с ръка несъзнателно варта от лакътя на извехтялото си сетре, останала от облягането на стената в коридора. Ив. Вазов, Съч. IХ, 102.

ОБЛЯ̀ГАНЕ

ОБЛЯ̀ГАНЕ2 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от облягам2 и от облягам се.

Списък на думите по буква