ОБМАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБМА̀Н м. Остар. Книж. Лъжа, измама. Чувствата давим в обмана, в шума. Ив. Вазов, Съч. II, 27. Они [Кирил и Методий] прогнали мрака на обичая и нравът на древнийт славенский мир.. (вярно, не с баснени притурки.., интриги, гордост, обман и тунеядство;.. но със същност на християнството). АНГ I, 3. Тоя светий человек разбра всичките тия обмани другояче и щеше да направи по-бръза правдина. Й. Ненов, ЧГ (превод), 6.

— От рус. обман.