ОБМИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБМЍВАМ, ‑аш, несв.; обмѝя, ‑ѝеш, мин. св. обмѝх, прич. мин. страд. обмѝт, св., прех. 1. Мия, измивам нещо от всички страни, по цялата му повърхност. Ако поискат обстоятелствата [при задушаване след раждане], може да вдъхваме въздух в гърлото му [на детето] и да обмиваме всето му тяло с вино и вода. П. Р. Славейков, СК, 92. Над другото [растение] употребете сичките свои попечения, т. е. изправяйте го, обмивайте го.., теглете му пъпчиците, теглете му ствола и пр. Знан., 1875, бр. 7, 107. При радиоактивно замърсяване тялото на пострадалия трябва да бъде обмито в пункта за санитарна обработка и дезактивация. // Остар. Измивам, отмивам. Дядо Коста нарамил Цена на гърба си, занесъл го под черницата на тревата и захванал.. да му обмива кръвта, която текла като река из устата му. Л. Каравелов, Съч. IV, 12.

2. Рядко. За течност, газ — движа се, тека около някакво тяло, като го обграждам, обхващам от всички страни. Топката не само се движи постъпателно, а се върти и около оста си. Въздушните частички, които тя среща по своя път, сега вече не я обмиват равномерно от всички страни. К, 1964, кн. 7, 20. обмивам се, обмия се I. Страд. от обмивам. Външната повърхност на целофана се обмива от специално приготвена течност, която отнема отровните и ненужни вещества. ВН, 1963, бр. 3687, 4. II. Възвр. от обмивам в 1 знач. Ти не ми пое втората пушка, заборави коня, не ми поля да се обмия — към разруха ли ще водиш къщата ми? Й. Вълчев, РЗ, 52.