ОБМУНДИРОВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБМУНДИРО̀ВКА ж. Събир. Воен. 1. Пълно униформено облекло и амуниция на военно лице; обмундироване, обмундирование. От веригата навлиза в горичката.. жандармерийски подофицер.., обмундировката му лъщи в лъчите на слънцето. З. Сребров, Избр. разк., 104. Браилци обръщат внимание парите да не се пръскат за излишни неща, като пищна обмундировка, файтони и прочее. Ст. Дичев, ЗС С, 116.

2. Амуниция (във 2 знач.). Всеки [от войниците] тичаше с коня си към реката.. Сетне хукваше по обратния път и се заемаше да прогонва обмундировката, юздите. А. Гуляшки, ЗВ, 164. След двайсет и две години странствуване се завърнаха в Полша прочутите вавелски съкровища.. Тази безценна колекция обхваща 132 гоблена от прочути

фламандски майстори, рицарски доспехи, скъпи оръжия, конни обмундировки. ВН, 1961, бр. 2937, 4.

— От рус. обмундировка.