ОБНАДЕЖДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБНАДЀЖДВАМ, ‑аш, несв. (разг.); обнадеждя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Обнадеждавам. Той [князът] си казваше, че страшният човек [Бисмарк] няма да бъде вечен нито по години, нито с власт, и това го обнадеждваше. С. Радев, ССБ II, 227. Той я [Гита] гледаше в недоумение, сякаш не разбираше тайния смисъл на думите ѝ, които го обнадеждваха и обезверяваха едновременно. К. Калчев, СТ, 147. Той се проклинаше и мъка, и гняв, и отчаяние го разяждаха отвътре, сърцето му беше заключено, нищо не го обнадеждваше и не го радваше. Г. Караславов, Тат., 155. Предупреждавал ги [пленниците] приятелски да се не опитват да избягват, защото смърт ги заплашва, и ги обнадеждвал, че скоро ще бъдат повърнати в отечеството си. Ив. Вазов, НР, 75. обнадеждвам се, обнадеждя се страд. и взаим.
ОБНАДЀЖДВАМ СЕ несв. (разг.); обнадеждя̀ се св., непрех. Обнадеждавам се. Хората се обнадеждваха. Младежите си смигваха тайно. Цв. Минков, МЗ, 95. На основание на твоето обещание, аз се обнадеждвам. Ив. Вазов, НПис., 169.