ОБНАДЀЖДВАМ

ОБНАДЀЖДВАМ, ‑аш, несв. (разг.); обнадеждя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Обнадеждавам. Той [князът] си казваше, че страшният човек [Бисмарк] няма да бъде вечен нито по години, нито с власт, и това го обнадеждваше. С. Радев, ССБ II, 227. Той я [Гита] гледаше в недоумение, сякаш не разбираше тайния смисъл на думите ѝ, които го обнадеждваха и обезверяваха едновременно. К. Калчев, СТ, 147. Той се проклинаше и мъка, и гняв, и отчаяние го разяждаха отвътре, сърцето му беше заключено, нищо не го обнадеждваше и не го радваше. Г. Караславов, Тат., 155. Предупреждавал ги [пленниците] приятелски да се не опитват да избягват, защото смърт ги заплашва, и ги обнадеждвал, че скоро ще бъдат повърнати в отечеството си. Ив. Вазов, НР, 75. обнадеждвам се, обнадеждя се страд. и взаим.

ОБНАДЀЖДВАМ СЕ несв. (разг.); обнадеждя̀ се св., непрех. Обнадеждавам се. Хората се обнадеждваха. Младежите си смигваха тайно. Цв. Минков, МЗ, 95. На основание на твоето обещание, аз се обнадеждвам. Ив. Вазов, НПис., 169.

Списък на думите по буква