ОБНАДЕЖДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБНАДЕЖДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв. (остар.); обнадеждя̀, ‑ѝш, мин. св., прех. Обнадеждавам. Тоню.. донасяше интересни сведения, които обнадеждяваха. Той бе доловил, че стражарите са прибрани в околийското управление като в кошара. Г. Караславов, ОХ IV, 518. Когато той дойдеше, донасяше нещо благородно, силно, което пропъждаше отчаянието и безверието. Разведряваше я [Гана] и обнадеждяваше. Ст. Даскалов, СЛ, 395. — Цаче-е-е! Добър ти ден! — Хайде, махни са, циган! .. Тая закачка не отчайва, а обнадеждява Лакя. Д. Немиров, Б, 7. обнадеждявам се, обнадеждя се страд. и взаим.

ОБНАДЕЖДЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар.); обнадеждя се св., непрех. Обнадеждавам се.