ОБНАДЕЖДЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБНАДЕЖДЯ̀ВАНЕ
ОБНАДЕЖДЯ̀ВАНЕср. Остар. Отгл. същ. от обнадеждявам и от обнадеждявам се. Той [Гоце Делчев] трябваше да се яви час по-скоро сред народа, който имаше нужда от обнадеждяване в настъпилите трудни времена. П. К. Яворов, Съч. II, 225-226.