ОБНАРОДУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБНАРО̀ДУВАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Остар. Книж. Обнародвам. Обнародувай в "Периодическото списание" няколко писма, да речем из Италия. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 134. Тойзи превод от немский язик направи свободно и склони да го обнародуваме Негово Преподобие отец Евстатий Зографский. Ч, 1870, бр. 1, 29. Реших ся да ви напиша следующите редове, поне за да ги обнародувате във вестника си. ДЗ, 1868, бр. 17, 66. Фердинанд обнародувал един едикт.., с който ся заповядало да поврънат протестантите всички отнемени черкови, абатства и епископства на римокатолиците. ВИ, 137-138. обнародувам се страд. След като се потвърди от княза, законът в пълний си текст тряба да се обнародува. ПОУ, 10.

— От рус. обнародовать.