ОБНОВЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБНОВЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обновявам и от обновявам се. И ако нашите чувства не са тъй развити, че моментално да улавят непрекъснатото обновяване на света, те започват да схващат новото, когато то вече се оформя и приема лик, по-ясно различен от ликат на старото. Г. Бакалов, Избр. пр, 367.