ОБНО̀СКА

ОБНО̀СКА ж. Обикн. мн. Начин на общуване, на отнасяне с другите; държание, маниер, поведение. Като се намираше в своята работа все повече между люде, Дона бе станала по-разговорлива, по-свободна в обноските си към другите, та Борис, който не беше я виждал по-отдавна, се учуди на нейната отвореност. Д. Талев, ГЧ, 183. Лете той скиташе из балкана да търси имане.. Тъй като бе прекарал по-голямата част от живота си всред дивата природа, беше изгубил чертите, осанката и обноските на градския човек. Д. Немиров, Б, 62. Някои ученици злоупотребяват със свободата, що им давам и с моите добри обноски. Т. Влайков, Съч. III, 47. Рязка, разсеяна бе станала и спокойната му преди обноска: когато се случеше някой да го заговори, оставаше с чувството, че говори на глух или болен душевно. Иван отговаряше еднословно на всички въпроси. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 264.

Списък на думите по буква