ОБОБЩАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОБЩА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обобщя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя общо заключение, извод въз основа на отделни частни случаи, факти, изказани мисли и под. Йосиф обладавал чудно красноречие и великолепен дар да обобщава казаното. П. Незнакомов, СНП, 23. Споровете винаги приключваше Болгар Багрянов, който обобщаваше, изясняваше, допълваше. Ив. Димов, АИДЖ, 48-49. През 1865 г. [Раковски] отпечатва "Българска старина" — списание.., в което обобщава филологическите, фолклорните и историческите си схващания. Ив. Унджиев, ВЛ, 67.

2. Придавам общо значение на нещо единично, въздигам частното в общо. Тия стихове бяха изблик на тежкото чувство, което изпитвах като българин и славянин, макар че в действителност аз много обобщавах тогава горнята ненавист, настроение впрочем преходно, създадено от временни политически недоразумения с Русия. Ив. Вазов, Съч. III, 49. — Не знам отде сте взели тази философия... — Не от книгите — усмихна се асистентът. — Допускам, че обобщавате собствения си жизнен опит. Ем. Манов, БГ, 196. обобщавам се, обобщя се страд. Резултатите от работата им [на учениците] се събират и обобщават. ПЗ, 1981, кн. 10, 35. Ако българете са биле славяне, то могат да ни попитат: а защо тие от самото начало не са биле наречени славяне в източниците?.. Това име е преминало у тях по-после, когато названието славяне е захванало да са обобщава, т. е. когато от видовно е станало родово. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 102.