ОБОБЩА̀ВАНЕ

ОБОБЩА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обобщавам и от обобщавам се. Когато завършихме предвидените лекции, съставих конспект от 18 въпроса за преговор. Разработването на отговорите по конспекта изискваше основно преговаряне и обобщаване на всички лекции. ОФ, 1955, бр. 3440, 2. — Не се безпокой, бай Сава! — засмях се аз. — Има го [и в София], разбира се, ама не е типично. След като се предпазих по такъв начин от вредно обобщаване, аз платих сметката и се сбогувах с моя стар приятел. П. Незнакомов, СНП, 50.

Списък на думите по буква