ОБОБЩЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОБЩЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от обобщя като прил. Който е свързан с обобщение или представлява резултат от обобщение. Обобщените данни за енеолита и бронзовата епоха показват, че изключително значение в лова имали копитните животни. ПЗ, 1981, кн. 10, 4. Мисленето е процес на обобщено и опосредствено познание на действителността. Псих. Х кл, 125.