ОБОБЩЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОБЩЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Само ед. Обобщаване. Иван Хаджийски сякаш винаги е обзет от увлечение, от творческа треска.. Въпреки неспирно бликащия му стремеж към обобщение той разглежда явленията винаги конкретно в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Е. Каранфилов, Б III, 281-282. Всеки бог е обобщение на света. Нашият бог Тангра е без образ, без тяло, без дрехи. Той е само дух и ние не му създаваме никакви превъплощения. Й. Вълчев, СКН, 501.

2. Общо заключение, общ извод, направен въз основа на частни случаи. В разкриването на основната идея на пиесата авторът достига до широко, философско обобщение на проблема за човешката жертва и човешкото щастие. Т, 1954, кн. 5, 3. Историята се превърна не само в обект на отражение, но и в повод за философски размисъл и обобщения. Лит. ХI кл, 238.