ОБОБЩИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОБЩЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Книж. В който се съдържа обобщение; обобщаващ. Средствата, с които си служат статията, информацията и дописката, са главно средствата на документалната проза: точно описание на фактите, анализ на жизнените явления, обобщителни заключения от засегнатите факти. С, 1954, кн. 3, 128. Интерес представляват обобщителните статии на Б. Ангелов върху някои страни и моменти на българското литературно развитие. Б. Ангелов, ЛС, 12-13.

◊ Обобщителни местоимения. Грам. Неопределителни местоимения, които служат за обобщено означаване на отделните предмети или лица от дадено множество, на признаците или на количеството, броя на нещо, напр. всеки, всичко, всички, всякакъв.