ОБОГАТЀН

ОБОГАТЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от обогатя като прил. Спец. За полезни изкопаеми — който е без скални примеси. Обогатената руда (концентрата) се нагрява в пламъчни пещи в присъствие на въздух (пържи се), при което част от сярата изгаря. Н. Николов, М, 220. Обогатен уран.

Списък на думите по буква