ОБОГАТЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОГАТЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Отгл. същ. от обогатявам и от обогатявам се. Характерно е, че и през нея година [1794] Осман [Пазвантоглу] продължил да посвещава усилия на по-нататъшното си обогатяване; той изкупувал градска недвижимост или чифлици. В. Мутафчиева, КВ, 112. Два са пътищата за изграждането на една творческа индивидуалност: обогатяването с жизнени впечатления..; и с мислите, вълненията, наблюденията, дошли от литературата. Е. Каранфилов, Б III, 73. Радваше го и бързото облагородяване и обогатяване на българската реч под перото на рояк млади поети. СбЦГМГ, 208.

2. Спец. Процес на преработка и отстраняване на скалните примеси от полезните изкопаеми. Целта на обогатяването е от бедните суровини да се получат концентрати с по-голямо съдържание на полезни вещества. Хим. ХI кл, 1965, 132.