ОБОДРИТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОДРЍТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от ободрителен. Бихме могли да припишем заслуга на Ст. Кирова, че туря начало на една щастлива и благословена традиция, да се открива в Русе театъра с нашенска творба. Особено за този град една такава традиция ще внесе една струйка на освещаване и ободрителност за духа на онова общество. К, 1926, бр. 90, 1.