ОБОЖАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОЖА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. Обожаване. Към това влечение към модерното те [художниците] прибавят страстно религиозно обожание към природата, едно търпеливо наблюдение, влюбено в безбройните игри на светлината. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 11. Момиченцата не се опитват да задават въпроси. Те следят всяко движение на Маргаритка и в погледите им се чете нямо обожание. П. Незнакомов, МА, 54.