ОБОЖА̀ТЕЛКА

ОБОЖА̀ТЕЛКА ж. Жена обожател. На ъгъла на оная тясна уличка е живял мрачен поет, чийто любовни сонети са карали русата като херувим внучка на рицаря ‑..- да се забравя от гордост пред хората и от смях сама пред себе си. В тъмната наметка той всяка вечер е минавал край дома на своята обожателка. Елин Пелин, Съч. V, 41. Жена му вкъщи бе го взела вече и на подбив: — Какво стана? Още ли я няма твоята обожателка? Д. Калфов, Избр. разк., 189.

Списък на думите по буква