ОБОНЯТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОНЯ̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Който е свързан с обоняние. Възприятията биват няколко вида.. зрителни, слухови, обонятелни, вкусови, осезателни, двигателни и други. Псих. ХI кл, 37. Извънредно значение придобиват обонятелните усещания у слепо-глухите. Псих. Х кл, 42.

◊ Обонятелен анализатор. Анат. Нервнорецепторна система, която осигурява при човека и животните възприемането и анализирането на дразненията на обонянието. Обонятелният анализатор е добре развит. При поднасяне към носа на силни миризми [новороденото] реагира с неспокойствие. К. Рашков и др., ДБ, 26. Обонятелен нерв. Анат. Черепномозъчен нерв, чрез който обонятелните дразнения, вазприети от нервносетивните клетки на носната лигавица се предават в главния мозък. В решетъчната кост [на черепа] има множество малки отвори, през които минава обонятелният нерв. Анат. VIII кл, 22. Обонятелни органи. Анат. Органи при животните и човека за възприемане на миризма. Рибите притежават зрение, усещат температурата и течението на водата, имат вкусови и обонятелни органи, издават и приемат звуци. П. Коларов, РП, 46.