ОБОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБО̀Р м. 1. Постройка, помещение, предназначено за подслон на едър, обикн. рогат

добитък. Аз предлагам още утре да съберем едрия добитък — крави, волове, коне... Нали затуй издигнахме и обор в стопанския двор... Кр. Григоров, Н, 142. Отвън и около манастира са натрупани всевъзможни стопански постройки: фурна, обори, воденица. Ив. Вазов, Съч. ХV, 23. Влезе в обора, отвърза кравата, напои я и я върза в детелиновата ливада да пасе. Д. Ангелов, ЖС, 675.

2. Диал. Ограда, стобор, плет (Н. Геров, РБЯ III).

◊ Авгиеви обори. Книж. Нещо много замърсено или оставено в пълно безредие (от старогръцкия мит за оборите на цар Авгий, непочиствани в продължение на 30 години, които Херкулес очистил за един ден). Таквоз трудно беше оставеното от тях положение и с него не можеха да се разправят няколко правителства подред, с изключение на днешното, на което народняците не искат да простят за тежкия му "грях", че успя да очисти боклуците на авгиевите обори. Бълг., 1902, бр. 532, 1.