ОБО̀РВАНЕ

ОБО̀РВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от оборвам и от оборвам се. Ако пък някому е притрябвало да оборва Нитче, в него самия ще намери най-силни оръжия за оборването му, за водене война с него. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 31. Едва ли са нужни други по-красноречиви доказателства за оборване на такава несъстоятелна теория.., основана само въз голи предположения. Лет., 1877, 133-134.

Списък на думите по буква