ОБОРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБО̀РКА ж. Рядко. Основно почистване на някакво пространство (двор, улица, помещение и под.); уборка. Щом се мръкна, започна усилена оборка на камънака по улицата. Т. Харманджиев, КЕД, 97. В определено време сутрин се прави оборка, конете се поят, дава им се концентриран фураж и помещението им се почиства. ВН, 1961, бр. 3055, 4. Премахнахме почти изцяло ръчния труд, само при слънчогледа правим една оборка, след като е минал комбайнът. Ст. Поптонев, ОБЛ, 323.

— От рус. убо̀рка.