ОБОРО̀ТЕН

ОБОРО̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн.-тни, прил. Спец. Който е свързан с оборот (в 1 и 2 знач.). Всеки се бе заловил с колелото си. Проверяваше се най-внимателно и прецизно оборотният механизъм, центроваха се по цели часове каплите. НС, 1958, бр. 127, 1.

Оборотен капитал. Търг. Част от производителния капитал, която се изразходва за работна сила и сурови материали. Оборотни средства. Търг. Парични ресурси, предоставени на предприятия и организации. Във всяко предприятие част от оборотните средства се изразходват за необходимите за производството суровини, материали, гориво. РД, 1950, бр. 210, 2. Банковият контрол се разпростря както върху извършваните от инвеститора разходи за капитално строителство, така и върху оборотните средства при строителството. РД, 1958, бр. 4, 3. Оборотни фондове. Търг. Част от производствените фондове на предприятие, която изцяло се използва в производствения процес на един производствен цикъл. Фонд натрупване обхваща онази част от националния доход, която се от‑

деля, за да се разширят основните производствени и оборотни фондове. ВН, 1958, бр. 2082, 2.

Списък на думите по буква