ОБОРОТОМЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОРОТОМЀР м. Спец. Уред за измерване на оборотите на машина, механизъм и под. Енергийният баланс настъпва тогава, когато оборотите на вала се установяват на един постоянен брой, който може да се контролира с помощта на оборотомер. М. Константинов, ТММ, 55. При някои киноснимачни камери електродвигателят е снабден с автоматичен регулатор на скоростите и с оборотомер. Й. Венов и др., К, 182.