ОБОСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБОСЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обосея̀, ‑ѐеш, мин. св. обося̀х, прич. мин. св. деят. обося̀л, ‑а, ‑о, мн. обосѐли, св., непрех. 1. Оставам без обувки или имам само скъсани, износени обувки. Няма да забравя колко се зарадва, като ти дадох срещу Коледа два чифта обувки за твоите дечурлига.. Сега кой знае какво носят дечурлигата ти! Трябва да са обосели. Т. Данаилов, СбСт, 227. Повечето от мъжете, оголели и обосели, ходеха във вехтите си и измачкани войнишки куртки и шинели. Ив. Димов, АИДЖ, 42. Тате ка‑

за: — Ще взема Ленчето с мене. Ще му купя рокля и сандали. Аз погледнах моята окъсяла, толкова кърпена рокля и босите си крака. И мама ме погледна.. Чак когато конят потегли, тя подхвърли: — То и Анчето е обосяло... В. Бончева, АП, 10.

2. Прен.Оставам без материални средства за най-насъщни нужди, изпадам в крайна бедност.Ограбена и обосяла от войната, обвита в траура по хилядите убити, страната се тресеше от стачки и митинги. Д. Добревски, БКН, 6. — И какво е това? — попита Калота на свой ред. — Това, че цялото болярство оголя и обося и ние заедно с него. Н. Хайтов, Л, 130.

3. Диал. За работен добитък — падат ми подковите. То ти не отърва да ходиш догоре с катърите, изпопадаха им подковите, добичетата съвсем обосяха! Й. Радичков, ББ, 67. — "Ой та тебе, Момчил капитанин, / чйоти конче вечер ковеш — сутрин обосява?" Нар. пес., СбВСт, 132. Марко пита своя стара майкя: / .. / "Кой ковеше таткова кобила / с яки клинци и с по-яки плочи, / та с години на нодзе ѝ траят? / Ка я найдох у езеро синьо, / она още не бе обосела." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 11.