ОБРА̀ДВАНО. Остар. Книж. Нареч. от обрадвам. — Бе, джанъм, на света не са се свършили добрите хора: добър е господ, да ги намерим оттук нататък по планината, казаха обрадвано няколко души измежду момчетата, и лицата им светнаха минутно. З. Стоянов, ЗБВ II, 231.