ОБРАЗ —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀БРАЗ1 м. 1. Външните очертания, видът, изгледът на нещо; лик1. Всяка една от нашите пещери има свой неповторим образ. Едни от тях представляват прави тунели.. Особено интересни са етажните и лабиринтните пещери. ПЗ, 1977, кн. 2, 9. През тази късна есенна вечер мъглата падна ниско над земята... Тук-таме край пътя се мяркаха тъмните образи на дърветата, които се възправяха като великани. А. Каралийчев, СР, 33-34. Молниите браздяха облаци и тъмнини, и синият им бледав светлик придаваше фантастичен образ на дърветата и планината. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 18. Кроткият образ на равнината, врязана между хълмовете, ще живее в съзнанието ми като морски залив с бели лодки. Л. Стоянов, Х, 22. Научни мъжие, които наблюдават небесните светила, всяка година откриват по нещо ново за тях, като например какви са те по образ и по състав, колко далеч са от нас. ИЗ 1874-1881, 52.
2. Изображение (портрет, снимка, икона и под.) на нечие лице или на нещо; лик1. До всяко четиво — портретче на писател с малка бележка за неговия живот. Гледах образите на тези хора и ми се струваше, че виждам същества от друг свят. Мл. Исаев, Н, 27. Огорчаваше я и това, дето Пенчо не изпитваше ревност от присъствието в албума им образа на влюбения учител. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 130. Нейната последна надежда да иде да целуне чудотворния образ на Божията майка нe се сбъдна. Елин Пелин, Съч. III, 83. Та нямаше кой да разкрехне тайната на тази гробница. И никой не можеше разтълми, защо бе вдълбан там образ на змия и орел. Н. Райнов, ВДБ, 98. В негова чест отсякох медали с неговия образ. Лет., 1874, 30. // Отражение на външния вид на някого или на нещо върху гладка повърхност (огледална, водна и под.). Нещо трепна във водата. Божура се наведе и погледна: изплава пак образът ѝ, тя се усмихна, усмихна се и другата Божура във водата. Й. Йовков, СЛ, 69. Извади малко огледало да се огледа.. Усмихна се на образа си в огледалото и затананика хороводна песен. К. Петканов, ОБ, 194. На изгладена металическа плоча, на подплатено отдире стъкло оглядваме ся и си видим образа. Й. Груев, Ф (превод), 124. Самотен коленичил на леда, смутено / през него гледам аз: / .. / Аз виждам своя образ там. П. К. Яворов, Съч. I, 106. // Екранно изображение на нещо. Образът [на телевизора] взе да става мътен и се замъгли. Й. Радичков, СР, 243. За да получим образ, необходимо е този лъч [електронният] да може да достигне до всяка точка от повърхността на екрана. К, 1963, кн. 1, 17. Напоследък бе създаден магнитофон, който записва телевизионни образи, черно-бели и цветни. К, 1963, кн. 3, 37.
3. Прен. Жива, нагледна представа за някого или за нещо. Той бе почти престанал да мисли за непознатата девойка.. Нейният образ полека-лека бе избледнял в паметта му и той не можеше да си спомни ясно чертите на лицето ѝ. Д. Ангелов, ЖС, 172. В минути на тежко униние, когато, прояден
от горест, усещах да се колебае вярата в мене.., аз се обръщах за помощ към образа на майка си. К. Величков, ПССъч. I, 127. Където и да идеше, каквото и да правеше, тя носеше само образа на къщата си в душата си. О. Василев, ЖБ, 56. Споменът за Рада го не оставяше. Нейният образ предателски се мяркаше зад образа на отечеството. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 93-94.
4. Жарг. Странен, своеобразен човек; екземпляр, чудак, скица, зодия. — Малко ти е бележничето, поете!... Дошъл си да гледаш не машина, а живи хора, тъй ли? — ме сепва гласът на инженера.. — Такива "образи" ще ти покажа, че ще ти хвръкне шапката. Д. Дамянов, ПИЩ, 77.
5. Вътрешно съдържание, същност на нещо (явление, събитие и под.); облик. В "Под игото" Вазов с широк размах и пълнота рисува бита на нашия народ до Освобождението.., както и онова общонародно патриотично въодушевление в освободителната борба, което дава съдържание и образ на епохата. Лит. Х кл, 217. Фота, от която и Фотинов, и целият негов род води името си, е такава бележита и характеристична личност и е оставила такива следи върху умствения и нравствен образ на своя внук, щото не може да не се даде един кратък очерк на нейния живот, доколкото той ни е познат. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 597. Революцията, за която разправяше Марин, той не беше си я представил никога по-другояче освен в нейния същински реален образ. Кр. Велков, СБ, 102. И в тъмните следи на есен властна, / следи на смърт, и чужда, и позната, / с лика на есента пред нас израстна / чудовищният образ на войната. Н. Лилиев, ЛП, 32.
6. В литературата и изкуството — художествено въплъщение на мисъл, идея, тип, характер, с помощта на думи или звуци. Ще се намерят ли майстори на словото да разкажат на поколенията за епичните подвизи на въстаналия народ, за трагичния разгром,.. за болката и надеждата в народната душа? Само в художествени образи може да се изрази голямата народна трагедия. Мл. Исаев, Н, 103. От всичко това се вижда какъв голям майстор на типизацията и на индивидуализацията на човешките характери е необходимо да бъде авторът на приказката и колко той трябва да бъде пестелив при изграждане на фантастичните си образи. Е. Каранфилов, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Гръцката драма създаде произведения, които с право се смятат за шедьоври в своята композиция.. по мощта на общочовешките идеи, които ги движат и които добиват живот посредством третираните дълбоко и с проникновение образи. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 8. Кутев се стреми да отрази типични черти от идейния и емоционален мир на българина в пълноценни музикални образи. ВН, 1953, бр. 303, 4.
7. Лит. Герой, характер в художествено произведение. Образ на революционера в "Под игото".
8. Остар. Образец, модел, пример. Ако тая книга и да не е превод, но тя е съставена по образа на други подобни книги. Хр. Ботев, Съч. 1929, 364. Ами тии [родителите] повече треба да прилежават за доброто наказание на чадата си, каквото гледаме, сичките благороднии че го правят, а най-паче сами они образ подават на синовете си как да живеят. Р. Попович, Х, 10. Турските писмовници въобще ся печатат на литография с ръкописни букви, щото служат и като образи за краснописание. С. Попов и др., ТБП, 2. // Само ед. Начин (в 1 знач.); маниер.Навред възприемаш нови, непривични впечатления, заедно с естеството на мястото, заедно с образа на живота, изменява ти се и образът на мислите. Ив. Вазов, Съч. ХV, 41. "Не съм гяурин да работя; да ми е жив ятаганът и шишенето", казваха някои от тях.. Тоя образ на действия от страна на турците са продължи до самото им поражение. З. Стоянов, ЗБВ III, 217. Митрополита Григорий донесе само няколко прошения, подписани от някои общини; в прошенията се изевява протест против всевъзможни реформи и желание да са запазе предишния образ на управлението. НБ, 1877, бр. 58, 227.
9. Остар. и диал. Лице, лик1. По детския образ на жената със светли, празни очи е изписана умора и някакво враждебно равнодушие. К. Константинов, СЧЗ, 22. Недялка слушаше брата си и мъжа си с опулените очи и весел образ; и кога тие излязоха, тя запя. Л. Каравелов, Съч. IV, 103. Майка ми е болна, аз работя и работя по цял ден, нъ тая игла не изшива колкото требува за двама ни, за да ся изхраним.. След тия думи видяло ѝ ся на образа, че ся нажалила и зачервила. Лет., 1874, 246. Иван си Ради думаше: / "Хубава, Радо байова, / не позна ли го кой беше?" / Рада Ивану думаше: / "Байно ле, байчо Иване, / в образа бе като тебе, / в очите на теб мязаше." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 260.
◊ Изгубвам / изгубя човешкия си образ. Книж. Имам само лоши прояви, постъпвам изключително жестоко и безсърдечно. Обелвам / обеля образ<а> някому. Диал. 1. Засрамвам някого. 2. Постъпвам така, че да спася от срам някого; отсрамвам. По образ и подобие на някого или на нещо; по свой образ и подобие. Книж. Съвсем, съвършено същия, същото като някого или нещо. По-късно той [Грашев] наблюдаваше момчето,.. искаше да го направи по свой образ и подобие в едно друго време, когато вече Революцията не трябваше да разрушава, а да изгражда. Д. Фучеджиев, Р, 97. Императрицата не беше успяла да моделира душата му по свой образ и подобие, макар той [съпругът] да изглеждаше на пръв поглед
твърде послушен. К. Калчев, ДНГ, 100. Желанието на Нютон е било да построи физиката по образ и подобие на геометрията. От точно формулирани недоказуеми аксиоми-принципи, по логичен, математически път трябва да произтичат теоремите и лемите. Ив. Въжарова, ИН (превод), 132.
О̀БРАЗ2. Остар. Страница. На обяд си сложах книгата пред себе, и така на всякой обяд докле да ся наобядвах, врядях ся да прочета до 5-6 образа (страници). Й. Груев, СП (превод,) 65. Една пеперуда ви направи да предвидите закона на вселенското нагласение.. Вий сте прочели само един образ от голямата книга на саморастта; аз ща обърна листото. Ив. Богоров, КП III, 12.
ОБРА̀З м. Диал. Обикн. мн. Буза, страна на лице. Изведнъж Маринка се сепнала, грабнала китката си и образите ѝ се зачервили, пламнали. От захапаната ѝ устна потекла струйка кръв. Н. Каралиева, ЗБ, 23. В никой случай ако имат две ризи на гърба си, не дават едната на ближния и ако да ги удариш по единия образ, те, поганците, не си подлагат и другата буза, ами свиват юмрук. Сл. Македонски, ЕЗС, 21. Тешила го Елка, мала мома, / не могла е дете да утеши. / Удари го сос десната рака, / с десната рака по деснио образ, / пръстене му белези оставиа. Нар. пес., СбНУ ХLV, 373. На девойка тежко жал ѝ падна, / .. / и порона солзи по образи. Нар. пес., СбБрМ, 39.