ОБРАЗНО —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀БРАЗНО Нареч. от образен; картинно. Увлечеше ли се да разказва, Йовков увличаше и своите слушатели. Разказваше плавно, образно, както и пишеше. СбАСЕП, 425. Четеше много художуествена литература и знаеше, че най-сигурно се запечатват в съзнанията на хората мислите, когато бъдат казани образно. П. Славински, ПЩ, 53-54.