ОБРАЗНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀БРАЗНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от образен. Разказите на баба му Зихра, страшни по своята образност, не оставиха у детето място за никакво съмнение, че тия таласъми ей сега ще скочат върху него, ще го хванат и ще му изпият кръвта. Д. Ангелов, ЖС, 636. Той [А. Страшимиров] познаваше народния ни език от непрекъснат допир с народните маси, служеше си свободно с речниковите му запаси, но не беше стилист, не придаваше силна образност на стила и фразата си. Сб??СЕП, 56.