ОБРАЗОВАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРАЗО̀ВАНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от образован. Това писмо, изобличава в писателя си трезвен и остър ум, ясна мисъл и значителна черковна образованост. Ив. Вазов, Съч. ХV, 39. За вас, разбира се, е ясно, че една от ярките прояви на свободата на духа е образоваността на народа. ВН, 1960, бр. 2759, 1.