ОБРАЗУВАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРАЗУВА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Обикн. мн. Нещо, което се е образувало, създало. Първата зала на пещерата е голяма и неравна, с едри варовити образувания със заоблени форми и скални отломъци. ВН, 1958, бр. 2063, 4. Минералите и скалите не са неизменни (статични) образувания, създадени веднъж завинаги, а такива, които се намират в процес на непрестанно развитие и изменение в зависимост от изменението на окръжаващата го обстановка. Геол. IХ кл, 63. При водните лещи коренът представлява бяло или безцветно неразклонено образувание, насочено надолу във водата. Л. Воденичаров и др., ЕБ, 33-34. По този начин са възникнали вулканическите планини.. Това явно ни говори, че на тия места, покрити с наноси или други образувания на варовик или глина, отведнъж Земята се е отворила и е насипала материали от нейната вътрешност. Г. Томалевски, АН, 148-149.

2. Остар. Книж. Обикн. ед. Образуване. "Аз съм за заема, защото, както Ви напомни г. Каравелов, в предварителните събрания, които ставаха преди образуванието на настоящето правителство, ние (народни‑

те партии) признахме, че един заем е нужен." Бълг., 1902, бр. 454, 1. Геолозите разделят това развитие, или по-право да кажем, образувание на земята, на шест главни периоди, които ся отличават един от друг по състава на пластовете си и по различните си явления. ИЗ 1877, 185.