ОБРАЗЦОВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРАЗЦО̀ВО. Нареч. от образцов. Младен, който бе накарал хубаво да почистят общината и образцово бе наредил делата и книжата по масите и шкафовете на канцеларията, посрещна началника с една особена почтителност и любезно го покани да седне. Т. Влайков, Съч. III, 209. Един следобед в ротата неочаквано пристигна дружинният командир Кадров, офицер с тънки, грижливо гледани ръце. Талията му бе образцово пристегната, бричът опънат. П. Вежинов, ВР, 235.