ОБРАМЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРА̀МЧВАМ¹, ‑аш, несв.; обра̀мча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Слагам, окачвам нещо, обикн. през рамо; нарамвам, забрамчвам. Когато обрамчваше пушката и се отърсваше от водата, Павел забеляза, че Лия тича към блатото. Гр. Угаров, ПСЗ, 303. Торбичката на биволаря висеше върху шипа на къщната врата, напълнена и готова. Венко я обрамчи под злите погледи и укорите на дяда си и отвори на биволиците. Ил. Волен, НС, 65. Като почнеха дъждовете и се размътеха бунарите, жени нарамваха кобилици.., мъже обрамчваха кръстатом бъкли, газеха калта чак до манастира, за да си налеят бистра вода. Ст. Даскалов, ВМ, 82. Цветан акордеон обрамчва / и залюлява се хоро. Ас. Босев, СЦС, 138. обрамчвам се, обрамча се страд.

ОБРА̀МЧВАМ², ‑аш, несв.; обра̀мча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. 1. Слагам в рамка. Рамката на портрета се беше разсъхнала и той го занесе при дърводелеца да го обрамчи.

2. Образувам рамка около нещо. Черните ѝ коси обрамчваха образ с младежка жизнена белота. ЖД, 1967, кн. 5, 21. Между тях [иконите] направи св. Георги със житийни сцени, които обрамчваха образа на светеца. Вл. Свинтила, СЗЗ, 191. Колоните обрамчват тъмните отвори на приземната галерия. М. Бичев, АНВ, 22. обрамчвам се, обрамча се страд.