ОБРА̀ТНО

ОБРА̀ТНО 1. Нареч. от обратен (в 1, 2 и 3 знач.). Сестра му и годеницата му едва се спрели в Копривщица да си отдъхнат от умора и от смъртни тревоги, взели парите и тръгнали обратно за Пловдив. К. Величков, ПССъч. I, 85. Гледам на гарата пристигна трен. Затичвам се аз, вадя билет обратно за София. Елин Пелин, Съч. IV, 231. Наложи ми се да взема тогава двайсетина хиляди аванс от касиера на общината. Разбира се, после аз върнах тия пари. Но в мъката си, в залисията си, не съм си взел разписката обратно. Д. Калфов, Избр. разк. 381-382. — Какво говорите, графиньо! — Раковски се наведе и целуна ръката ѝ. — Та аз тука съм само един емигрант, гонен от своята неволя. Кир консуле, моля ви, потвърдете това! — каза той, като знаеше, че неговите думи ще бъдат изтълкувани тъкмо обратно. Ст. Дичев, ЗС, 293.

2. Като вмет. дума. За изразяване на противоположно мнение, твърдение; напротив. Пленникът по-скоро усети, отколкото видя, че капитанът, който досега записваше с безучастно лице показанията му, го погледна късо и мрачно. Обратно, подполковникът сякаш се развесели. П. Вежинов, НС, 111. Така са мислили учените в самото начало и били уверени, че са прави. Но започнали да се появяват факти, които не само не били в унисон с това становище, а обратно, говорили против него. Хр. Одисеев, ТН, 68.

Списък на думите по буква