ОБРЕДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀БРЕДНО. Нареч. от о̀бреден; обрядно. Свещеникът запяваше тихо със затворени уста "херувими" и отвисоко гледаше как всичко това се извършваше мълком и обредно. П. Михайлов, ПЗ, 98. Бавно, някак обредно, той изсипа дъхавата мента в голямата чаша, дето плуваха кристалчетата на мастиката. К. Колев, ТЕ, 32.