ОБРЕЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРЀЖДАМ, ‑аш, несв.; обредя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Нареждам, подреждам, украсявам. По-напред той са залови, та разширочи бордея си; обреди го околовръст със столове, пейки, за да сядат мющериите му. Ил. Блъсков, ПБ I, 8. С миндери ще ги обградя [сараите], / с дюшеци ще ги постеля, / с ястъци ще ги обредя, / да седиш на тях да гледаш / додет ти видят очите... П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 940. Калудка ходи по дори, / весела и прямянена, / с млого цвете обредена. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 222.

2. Изреждам, обикалям, обхождам. Не изтрая дълго на едно място. Изправи се и пак тръгна да броди: по чардака, надолу по стълбата, до голямата соба, през кухнята и пруста.. Вече сама не знаеше за кой път обрежда къщата, когато откъм горния двор се чу шум. Ст. Дичев, ЗС II, 96. Сал Влаха и Горчин / за оглед другите окопи обредиха, / окоп подир окоп, станиха и редиха. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 200. — Кака отиде / и ази излязох / село обредих / и те намерих. Нар. пес., СбВСт, 783. обреждам се, обредя се страд. На свършване на изпитанието училищните стени се обредиха с разни селски и купешки платове. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 563.