ОБРЍСВАМ

ОБРЍСВАМ, ‑аш, несв.; обрѝша, ‑еш, мин. св. обрѝсах, св., прех. Диал. Обърсвам, избърсвам. Кирил замахва последен удар и като отпуска изпънатите си мускулести ръце, обрисва с ръкав изпотеното си, опрашено чело. С. Северняк, ИРЕ, 7. Кръчмарят пийна от чашата, обриса си мустаците с една червена кърпа. Ив. Вазов, Съч. IХ, 43. "Дядо, дядо!" — викаше нажаленото детенце и прегръщаше стареца. Но той, като го утешаваше и обрисваше едрите си сълзи,.. кротко го попита. М. Георгиев, Ч, 1875, кн. 5, 215-216. Кога да извадиш детето из коритото, омотай го в пелени, леко нагрети, обриши го, па го облечи и надой. Й. Груев, КН 7, (превод), 83. обрисвам се, обриша се страд. и възвр.

Не съм си обрисал още лигите. Диал. Пренебр. Още съм съвсем млад, незрял. — Хайде — викам на невестата, .. да вървиш с нас да те направим ей на тоя апапин жена. — На тоя ли, дето не си е още обрисал лигите! Птю-ю-ю! — и плю въз него. Н. Хайтов, ДР, 10.

Списък на думите по буква