ОБРИСУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРИСУ̀ВАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Описвам, характеризирам (обикн. в литературно произведение). "Той успя със забележителна сила да предаде настроението на широките маси.., да обрисува тяхното положение, да изрази тяхното стихийно чувство на протест и негодувание." Н. Лилиев, Съч. III, 213. Каквито композиционни недостатъци да има изцяло "Янин извор", те се изкупуват.. от онези моменти в развитието на разказа, в които писателката

[Ана Карима] е обрисувала майсторски душевното състояние на лицата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 174. — Ти си умен, съобразителен, хитър... Поне така те обрисуваха приятелите ти... Чинков смята, че си подходящ. Др. Асенов, ТКНП, 59. обрисувам се страд. и възвр. Любомир надви смущението си, почна бавно и колебливо, но лека полека се увлече.. Обрисува се като жертва на кризата. П. Спасов, ХлХ, 191-192.

ОБРИСУ̀ВАМ СЕ несв. и св., непрех. Очертавам се, откроявам се върху фона на нещо. Месечината беше се подала иззад скалите и върху небето ясно се обрисуваха черните разсипни на крепостта. Г. Райчев, Избр. съч. II, 51. Наоколо никой не се мяркаше. Татък, на самия огнен хоризонт, се обрисуваше силуетът на цвилещ отчаено, ранен и изоставен кон, протегнал напред глава. Вл. Мусаков, СбЗР, 400-401.