ОБРО̀К

ОБРО̀К, мн. ‑ци, м. 1. Остар. Тържествено обещание, обикн. с религиозен или суеверен характер; обет. Преди седем години бях дал оброк, че ще посетя свещената рилска обител. Ив. Вазов, Съч. ХV, 18. Кога Мария станала млада девойка, Йоаким и Ана, според оброка си, завели я в църква с изпровождачки девици със свещници и я поставили на първото стъпало на лествицата. Д. Манчев, НН (превод), 50. Агнеса ся наслаждава доброму своему делу: деца ѝ са честити; тя им бе пътеводител и единствена подпора на тойзи свят. Тя е изпълнила оброк, когото бе дала умирающей им майце у постели. С. Радулов, ГМП (превод), 172. // Разш. Обикн. поет. Обещание, клетва. Със своя шепот те сякаш призоваваха цялата природа да бъде свидетел на техния взаимен оброк за вечна преданост. Т. Харманджиев, КВ, 651. Дадохме си свят оброк / да се любим навсегда. Д. Дебелянов, ЗлП, 13. А слизат край мене принцеси и пажове в брачен оброк / и гаснат ранени и морни от моите златни стрели. Хр. Ясенов, Събр. пр, 79.

2. Нар. Църковна обредна служба на определен празник. — Това камъче рекох да изхвърля, бай Косте. — Че ти знаеш ли какво е това камъче? Ти може и да не знаеш, че си скитал, ама тука оброк се служи. Ст. Даскалов, МЧ, 39. Чух, че се поминала Антица, давах на черква, струвах оброк — не ми олекна. Й. Йовков, ЧКГ, 173. Когато [Ганчо] излезе на върха на ръта, при голямата гръница, дето лясковчани правеха оброк да не вали град и се молеха за дъжд, първите петли пропяха у Геран. Ц. Гинчев, ГК, 332. Привечер си надянва голяма черна мантиля и отходи в църква, напълнена с дарове, кои приносяха по оброк верующий. С. Радулов, ГМП (превод), 16.

3. Курбан (в 1 и 2 знач.). — Прости, чужденецо — рече ми Елица, — че не те посрещнахме както подобава. Агнето не беше за ядене, а оброк, хлябът не стигна за много гости. А. Дончев, ВР, 163. Отец Дамян благославяше оброка и от първия овен откъсваше предната дясна плешка. Даваше я на най-сръчния момък — да я отнесе в гнездото на орела. А. Каралийчев, В, 51.

4. Остар. Оброчище. Толо измъкна кама и с един удар преряза гърлото на овена.. Довлякоха овена до оброка, кръвта обагри издълбания в камъка кръст и над него скритото под лишеи слънце с образа на човек. Г. Алексиев, ДЦ, 90. Навсякъде погледът се сепва ту на старини и гробища от най-първобитен вид и строежи.., ту най-после на следи от старинни укрепления, кастели, кули, а от християнска ера и старинни черкви и оброци. РН, 1911, кн. 5-6, 138.

5. Диал. Облог, обзалагане, бас. Петко (..) — Всеки от вас.. нека знае, че тука с честното име на дедите и баща си аз заедно с децата си и със стоката си се обзалагам за целия мезлиш.. Пети занаятчия (..) — А бре, хей! Чорбаджи Петко тука оброк дава — вий на Куката и на Терзията ли ще вярвате? П. Тодоров, Събр. пр II, 376-377. Със стрък здравец Гюрга най-личен овчар примами, оброк да се хване с нея. П. Тодоров, Събр. пр II, 139.

6. Остар. Определена сума, която се плаща като данък, наем или заплата. Какво да ги правиш, селяни хора, не умееха друго, а във Влашко цялата земя бе болярска. Щяха да

я работят не срещу десятък или оброк — на плата. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 325. Но султанът на нищо не се радва.. Неговите васали в Седмоградско, Влашко и Молдова сключили военен съюз с Австрия .. и отказват да плащат оброк. М. Марчевски, П, 38. В същото време много земевладелци, като не намервали придобиточно да обработват земите си чрез роби, наченали да им дават лична свобода и дялове от земята за известен оброк. Н. Михайловски, РВИ (превод), 299. Прибрах си ся да си живея самичък, да поминувам и да ся благодаря с оброка, что ми плащаха за службата ми на кораба. Й. Груев, СП (превод), 218.

Списък на думите по буква